Петък, 2008, Юли 25
По какво си приличат любовта и сезоните
Есента наближава.
И слънцето вече не топли както през юли.
Любовта бавно угасва.
Сменят се чувствата сякаш са годишни сезони.
А по какво си приличат сезоните с любовта?
Любовта в началото е пламенна и топла,
както пари слънцето през лятото.
После повява вятърът на промяната,
окапват листата на дърветата,
с шарен килим е земята покрита.
И чувствата вървят по някаква крива –
охладняват, променят се, избледняват...
Окапва надеждата и сякаш на някъде отлита
както птиците, които се готвят за зима
и отлитат на есен.
Не всички разбиба се – някои остават.
И с чувствата е същото, докрай не умират.
Любовта и на зима прилича,
когато всичко с бяла пелена е покрито.
Студените чувства – те на ледник приличат.
Сърцето тупти, но топлина не излъчва,
на Луна то прилича – свети не топли.
Просто тази любов си е отишла.
но надеждата за нова остава.
Точно като пролетта – нов живот тя ни обещава,
всичко в природата пак се събужда.
В душата пробужда се нужда от нова любов –
пъстра, уханна, алено пламенна…
И ето го новото лято – пак е топло
и душата пак обича пламенно,
но не е същата, като онази любов – старата.
Пак е любов, но е друга.
Пак е лято, но и то не е същото.
Само имената на сезоните се връщат,
но всичко друго е различно,
с предходното не си прилича.
Ето по какво си приличат любовта и сезоните.
ИрЕнА НеДяЛкОвА
