Розовине очила

Розовите очила

Питаш ме как се справям в живота?
Просто имам рецепта една.
И денем, даже и нощем в съня си
гледам през вълшебни очила.
Стават вълшебства.
Опростяват нещата.
Тъй по - леко е някак си за душата.
Недей да се смееш, не живея в заблуда.
Забулена житейската тежест е само.
Не, аз не съм луда.
Опитай, не е трудно човече.
Така светът в розови оттенъци е облечен.
Злобата обречена е на провал.
Ненавистта затворена оказва се в чувал.
Подлостта от розовото пък се срива.
Свива се от болка кретенизма на кариеризма.
И всичко мръсно и пошло се разтича.
Гадното в бездната изтича.
Тъй по - леко някак си е на душата.
Опростяват нещата.
И виждаш по-просто и лесно,
че чак за размаха ти става ти тесно.

ИрЕнА НеДяЛкОвА