Аз май, че съм луда
В къщи седя самичка и стена,
плача, роня сълзи, гледам в стената студена.
Искам да мога света да обърна
теб Слънце, в този миг да зърна.
Аз съм нещастна, луда и бясна,
отчаяна, нервна и всичко тук ми е тясно.
Не мога да дишам, да виждам и чувам.
Усещам, че само гласа ти искам да слушам.
Всичко това е сън, блян и заблуда,
Боже, май приличам на някаква луда.
Ще плача, ще стена и ще ридая
докато на туй чудо види се края.
ИрЕнА НеДяЛкОвА
Няма коментари:
Публикуване на коментар