Четвъртък, 2008, Юли 24

Маскарад, а не живот.

Колко гаден е животът.
Ах, проклетият му маскарад.
Всеки маска си е сложил,
Брат на брат си вече не е драг.

Кръв кръвта не пази даже.
Станала е май кръвта вода.
Всеки кланя се на Дядо Боже,
а в пазвата си крие дяволска душа.

Вярваш сляпо в Доброто -
и оказваш се глупак.
Нима възможно е Доброто
с лакти да се бори в този ад?

Маскарадът е започнал вече.
Маската си ти сложи и думи като:
“вярност” или пък “приятел”
от речника си бързо изхвърли।

Ще успяваш във живота,
ако сам на себе си си враг.
Запомни човече -
няма вече нито “мил”, ни “драг”.

Господи каква нелепост -
всички бълват купища лъжи.
Мазнят се и подло се кикотят,
зад гърбът ти вадят нож дори.

Омраза май цари в живота.
Потънало е всичко в пошла кал.
Отрязани са на Надеждата крилата.
Добродетелите имат пък запор.

За мен такъв живота е - ЗАТВОР.
Или съм птица във КАФЕЗ.
Не мога да живея в таз НЕПРАВДА.
Не искам никому да вадя БРАДВА.

ИрЕнА НеДяЛкОвА